Да си майка

понеделник, 23 февруари 2015 г.

Много хора си мислят, че след като родиш, живота ти приключва. Край с всичко. Работа, приятели, забавления... Че едва ли не, трябва да робуваш, да переш, да готвиш, да чистиш и да се откажеш от себе си в името на детето.
Е, аз имам различна гледна точка за нещата.



Детето
Само човек, който няма дете може да каже, че това не е най-голямото щастие на света. Не мога да опиша чувството, че си създал малко копие на себе си, което ще започне собствен живот, ще започне да те нарича Мама, ще започне да гради характер, интереси.. ох! Колкото и банално да звучи - един ден пожелавам на всеки да изживее това щастие. НЯМА по-прекрасно чувство.

Ти
Аз никога няма да бъда същия човек. Промених се много. И физически и психически. Не мисля за нищо друго, освен за малкия човек. Знам, че първите 2-3 години ще са все за него. И не, не са изгубени по никакъв начин. Как можеш да изгубиш няколко години в майчинство, като през това време ти помагаш на едно малко същество да си стъпи на крачетата и да се научи на важните за него неща? Не мисля, че това време е изгубено. Време за кариера и всичко останало има! Нищо не е загубено, напротив! Приключенията и истинския смисъл на живота започват сега!

Никога не бях гледала пълни със сълзи очи, готова сама да се разплача. И не знаех какво е да умреш от щастие при вида на детска усмивка. Не знаех, че мога да държа в ръцете си някой просто, защото не мога да се отделя от него. Да го мачкам, да го целувам, да му гледам четирите сладки зъбчета, как се показват, докато се смее. 
Не съм и подозирала, че ще се правя на маймуна, само за да похапне още една лъжичка от обяда си. Или, че ще търпя някой да повръща върху мен, да ме плюе с каша и да ме скубе.
Преди да стана майка, не знаех, че мога да обичам някого толкова много! Още докато бебко беше в корема ми и усещах ритниците му, знаех, че няма да мога да обичам друго живо същество така. 

Всички тези емоции (и милиони други, които просто не мога да опиша с думи) могат да бъдат изпитани само от една майка. Родила, или осиновила. Детето е най-големия дар и смисъл да продължиш напред. Няма друг такъв стимул. Да си майка значи да си всичко. 
Не ми се сърдете, че предпочитам да си остана вкъщи с малчо, че говоря предимно за него в по-голямата част от времето. Аз все още си имам своите интереси, планове и желания, но Ян е целият ми свят в момента и просто не мога да се отделя от него. Все още е малък, все още има постоянна нужда от мен и аз ще съм до него, докато ме иска. 

Това исках да споделя с вас - моята гледна точка за майчинството. Не трябва да ви е страх, това е най-естественото нещо на света. И не трябва да си мислите, че с детето всичко свършва. Гледайте от ведрата страна на нещата, за всичко си има време. Така че, когато един ден решите да станете родители, спомнете си за хаотичното ми писание и се усмихнете - най-хубавите дни от живота ви предстоят!







15 коментара:

  1. Аз съм от хората, които не могат да си представят за момента да имат дете, или в близките години изобщо. И много се нервя на майките, които говорят, че са акали, пишкали, яли и какво ли още не - ама не те, а децата им.

    И все пак, нещо в думите ти ме накара да се замисля и да осъзная, че наистина само изпиталият го може да каже. Ще си се наслаждавам пълноценно на времето, в което не мога да си представя да имам дете, а после - сигурно ще стана и аз такава и пак ще се старая да е пълноценно :) И май няма нищо лошо в това, гледните точки се променят, а каква по-добра причина за промяна от тази :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Разбира се! :) И аз се дразня малко на "Ние днес ядохме еди-какво-си, Вече сме цели 10 кг." ... Не съм майка - фанатичка, но не съм и депресирана от памперси и пюрета. Просто слушах супер много майки да се оплакват как всичко им е провалено, след като са станали майки. А за това са си само те виновни, това че са се отпуснали и са се отказали от всичко друго не значи, че при всеки ще стане така :) До човек си е.

      Изтриване
    2. И до много солидна организация, предполагам :D

      Изтриване
    3. Аз нямам никаква огранизация, всичко се случва по естествен начин :D

      Изтриване
  2. Толкова красив пост. Благодаря ти за него!

    ОтговорИзтриване
  3. Ах,как те разбирам. Малкият е истински бонбон,да те радва много :)
    Цунки от мен и Клериа :––))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, цунки и за вас, прекрасни! <3

      Изтриване
  4. Страхотен пост! Определено не съм от момичетата, които искат да следват някакви кариерни мечти и на 40 да родят първото си дете. Напротив искам да бъда млада майка :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Няма нищо по-хубаво от млад родител (не тийн, разбираш ме..), да не говорим, колко не добре е да раждаш късно. Физически пък и психически. Но всеки сам си избира :-)

      Изтриване
    2. Диляна, не винаги е въпрос на избор да родиш късно. Понякога човекът на живота ти не идва и не идва, или се стичат други обстоятелства (здравословни и пр). И от желание да родиш дете в оптимални условия, всичко остава някъде далеч в бъдещето. Или неосъществено.

      Изтриване
  5. Йори, прекрасен и много вдъхновяващ пост! Знам, че един ден ще изпитам това, което изпитваш сега, и че ще е голямо щастие ^^

    <3

    ОтговорИзтриване