Надежда

сряда, 18 декември 2013 г.
Тези от вас, които ме познават, знаят и за моята котчи - Надежда. Тя е най-милото, умно и страхотно коте на света. Не познавам и няма да познавам друга котка като нея! Реших да ви споделя малко за Над, за другите животинки като нея и за това, колко е хубаво да направиш добро.

Преди Надежда имах две зайчета - Топка и Професора Бебе - женска и мъжко. Топка ми беше верен другар близо 8 години, което за мини заек е двойно на това, което живеят (3-4 години), а Бебето беше на около 6. За съжаление има една ужасна болест при гризачите, което не се знае как идва, кой я пренася и какво представлява.. но ги убива за час и нещо. Бебето я хвана. Беше ужасна нощ по частните клиники в опити да го спасят, но не успяха. Топка си отиде седмица след него. Няма да говоря, какъв рев беше (с майка ми и баща ми просто си отревахме очите), каква мъка... Бях решила, че колкото и да обожавам животните, не мога да имам друго повече. Нямаше да понеса още загуби. Колкото и грубо да звучи повече страдам за животните, отколкото за хората. Всеки да си прави изводите. За това ще говоря по-късно.
Така, месец след като зайчетата ми си отидоха баща ми намери едно малко котенце сукалче зад кофите до блока ни. Беше средата на Май, вечерта, тревата на поляната беше санала доста висока. Именно там той чува жалко и отчаяно мяукане. Почва да свети с телефона и да търси малката душичка, когато в един момент я вижда, взима я без да се замисля и я води у наш съсед, за да я спаси от кучетата и злонамерените хора. Тъй като с майка ми имахме ужасни алергии към козината на котки, тя не можеше да остане при нас, докато й намерим дом. Така прекара няколко дни у съседа ни, когато се наложи той да патува и ни я даде. Странното беше, че нито аз, нито майка ми получихме алергични пристъпи.
Грижехме се за малката, хранехме я, миехме и дупето (тъй като малките котенца не могат сами, майките им ги чистят) и много я гушкахме. Намерихме й дом при едно момиче. Но трябваше да я гледаме още седмица, докато момичето се върне и я вземе. Сещате се, че през тази седмица се влюбихме ужасно много в нея... Но накрая я дадохме, тъй като я бяхме обещали. Най-голямата грешка. Такъв рев цяла седмица, майка ми направо беше изпаднала в жестока депресия, искаше си котето. Но. Кармата си знае работата и след няколко дни момичето се обади, да ходим да си вземем котето, защото баща й се оказал алергичен. И от този момент до днес, ние си имаме едно прекрасно, добро, благодарно и обичливо коте на име Надежда.
Няма порода. Не струва 2000 лв. нито е от еди какво си потекло. Била е изхвърлена като новородено, от някой изрод без душа и сърце.
Вече на 4 годинки, не е капризна, не е лоша. Не прави бели (много), не си отмъщава... изобщо.. котка мечта!
Общителна е, игрива е. Не може да седи сама в стая, обича да има хора около нея и да си е легнала до някого. Или върху някого.
Не мога да ви опиша каква радост ми е тя.
Знае кога съм тъжна, кога ме боли нещо. Само мърка и си ляга на болежката, за да ми мине по-бързо. Като сестра ми е. Сериозно. Супер смешна е, забавна! Обича да позира и е голяма актриса! Имаме си куп игри, разбира всичко, което й кажа. Здрава е, енергична.. ох! Мога да я хваля до другата година!
Искам да поговорим и за друго нещо. За осиновяването / прибирането на животинка. Знам, че повечето хора не искат да имат безпородно животно. Знам, че породите са елитни, скъпи и еди какви си. Тук е момента, в който ще кажа, че не го разбирам това нещо. Да даваш пари за живо същество, когато в приютите чакат безумно много животинки, които имат срок до евтаназия. Не казвам, че животните в развъдниците не трябва да живеят, но... 2000 лв за котка?! 3000 лв. за куче?! WTF?! Какво ви става бе хора?? Това са животни! Не са предмети с колекционерска стойност! Любовта не се измерва в пари! Нито в красота. С удоволствие бих осиновила еднооко коте, или трикрако куче. Тези животни, ще са хиляда пъти по-благодарни, защото разбират, че си ги спасил от лайняната кутия, в която са били натъпкани. Ще те обичат до гроб, ще са много по-здрави (лишени от генетични заболявания) и да не говорим, че доказано - уличните животни са в пъти по-умни от другите. Имат инстинкта за оцеляване, което една персийка примерно няма да има никога. Аз съм ЗА осиновяването. ЗА спасяването. ЗА най-преданите приятели, които имаш. И против снобарията.
Не искам да обидя никого, който мисли обратното. Всеки има право на избор, как да помага, как да си харчи парите и как да мисли. Аз имам толкова огромно сърце към животинките и винаги ще помагам първо на тези в най-голяма нужда. Именно - бездомните. И ако всеки промени малко мисленето си, всички животни ще бъдат равни и ще имат еднакъв шанс за семейство и обич.
Аз се радвам, че помогнах на едно бездомно същество да живее, да бъде обичано и да има топло легълце в студените зимни дни.

Това е от мен (нас, защото коти седя до мен през цялото време на писане), надявам се сте се замислили и да удряте по едно рамо на гладните очички навън! Хубав ден! :)

P.S. Страхотните хора от Animal Rescue Sofia имат нужда от огромна помощ! Ако имате възможност, дарете поне левче за невероятната им работа! Или като мен - поръчайте си новия им календар за 2014та година. ;)






21 коментара:

  1. Моят мъник дойде от кофата за боклук - буквално някой го беше изхвърлил с братчето му. Една съседка и наш'те го спасили оттам, след това от кучето отсреща (аз през това време не бях вкъщи). Като се върнах, мъникът беше в нас :) Вече е на повече от година, а допреди няколко месеца му вадехме боклуци още от ушите, толкова надълбоко натъпкани при преживяването му в кофата...

    Хич и не искам да знам за породи, включително и за кучета. и ми се иска наистина повече хора да го осъзнаят това и да спрат да дават пари за живи същества.

    Моят Ръфчо е най-гушливото чудо на тази планета, боклучето малко :) Сега сигурно нямаше да е жив, защото някой е решил, че е безпородно нещо, заслужаващо изхвърляне...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много се радвам! :) Адски зареждащо е да видиш, че има още хора, които мислят така.
      За съжаление хората ще продължават да изхвърлят животни на улицата, да си пускат техните да оплождат не кастрираните... Докато това не се промени, ще продължи да съществува проблема. Слава на всичко светло, поне тук в България няма веднагическа евтаназия, както е в Румъния да речем...

      Изтриване
    2. Да, то по тази логика и бездомниците да евтаназират... Ужас.

      Забравих да споделя и нещо друго, между другото - кучето на приятеля ми е почти 100% чистокръвен ретривър, отново намерен на улицата. В кашон с всичко необходимо - беше на не повече о три месеца. Ето това ще си остане загадка...

      Живи и здрави да са ни сладките улични превъзходни (бтв, Надя е чудничка) :)

      Изтриване
    3. Благодаря! ^^ Най-красивата ми е тя!

      Изтриване
  2. Ооо, милата малка ооо, гъди гъди! Ще дойда да я погушкам скоро. Прекрасна е!!! Толкова животинки сме имали, много се радвам че майка ми и баща ми са много отворени и са ми давали да си водя какво ли не у дома (а сестра ми беше домъкнала жаба) Сега си имам моя Бинг и той си ми е като детенце, страхотно е да си имаш нещо, към което знаеш че можеш да си дадеш цялата любов и то да ти отвърне със същото.. въпреки че ме ядосва постоянно и че аз си го пошляпвам по гъзеца честичко хаха ..ама.. така сме си :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Оооо милата, жаба?? Сериозно! :D Обожавам жабки!
      Иначе и ние се караме, особено за елхата сега, голяма драма е.. ама то няма как и без това :D Така е по-интересно!
      Бинг да го нагушкаш от мен!

      Изтриване
  3. Да ти е жива и здрава още дълго! Напълно съм съгласна с теб... И аз до скоро имах точно "улично коте" живееше на двора ни и се вмъкваше вкъщи... За първи път видях баща ми така да се радва на котка, защото като малък е преживял травма от смъртта на свое коте и вече не искаше никога да гледа... Но Топчо беше заобичал повече от всичко и си го мъкнеше вкъщи, беше ми такава кукличка, не можеш да кажеш, че не е породист... http://store.picbg.net/pubpic/57/6D/8fc8477ff2c2576d.jpg Душица, дори когато правеше бели и му се карах ме гледаше сякаш разбира точно какво казвам... За съжаление миналата година го блъсна кола. И го оставиха ей така, на улицата. Баща ми го погреба като човек, изревах си очите , три дни буквално стоях сама и плаках, не можех нито да ям нещо, нито да спя и да стоя нормално. Пращам sms-и за животинките от Богоров и прочее приюти, не знам до колко помагат, но... Знам, че животинките са ни буквално като деца и наши най-добри приятели и загубата им е много тежка. Не мога да си представя да имам животинка от 15 години и да я изгубя... :х

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз бях така със зайчетата, направихме им надгробни плочи.. и те са погребани като хора. И то така, както някои хора изобщо не заслужават. За мен животните да хиляди пъти по-човечни от хората. Силно се надявам да се преродя в камък :D !!
      Иначе всеки лев, дарен за живо същество помага! :) Важното е, че е от сърце!

      Изтриване
  4. Много, много е хубава:)) Иначе вече събраха сумата за фермата и много се радвам, че успяха:))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз! Но нека не забравяме, че постоянно имат нужда от дарения. Не само за фермата. ;)

      Изтриване
    2. Да, така е:) Искам някой ден да имам безплатен хотел за животни, ха, мечти...

      Изтриване
    3. И аз от малка си мечтая за това... Може пък да направим някой ден, не се знае :))

      Изтриване
  5. Много красива котка! Много хубав пост! Четейки всеки ред и гледайки всяка снимка ми, се сещах за моята котка и очите ми се пълнеха със сълзи. Не съм я виждала на живо от края на август и ужасно много ми липсва :( И тя не е породиста, но е моето дяволито ангелче!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ох, става ми мъчно, като чета такива неща.. Дано успееш скоро да си видиш котанката!! :))

      Изтриване
    2. Вече съм си у дома и първата вечер котИто ми спа при мен в леглото. Вече дори имам първите драскотини от нея хаха Дивак от класа! :))) Весели празници от мен!

      Изтриване
  6. Прекраснааааааааааа. <3 И аз много искам котеее, но Стоян не иска и за това ще си вземем санбернар някой ден. :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ооооо <3 обожавам ги! Бая зор ще видите, мощни кучета са и... акат много.. :D :D :D

      Изтриване
  7. Котето ти е такова сладурче!

    А за зайковците - аз лично съм чувала, че могат и до 10+ години да живеят. На мен предното ми почина на 6 и 1/2 годинки.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. За мини зайчетата знам, че е адски рядко това да доживеят повече. Трябва наистина да полагаш много грижи с много любов, която да усетят, за да доживеят като нашите. Много ми е мъчно все още, дори след толкова време пак си поплаквам за тях. И не мога да си взема друго зайче... Сърце не ми дава.

      Изтриване
  8. Имам си две мишлета /хамстери/ и ги обожавам /вече/. За съжаление живеят най-много две години и от сега ми се свива сърцето.
    Надя е красавица, хареса я и моята щерка-котколюбител. :-)

    ОтговорИзтриване