Какво пък.

вторник, 8 октомври 2013 г.
Малко импулсивен пост, но реших да драсна каквото имам да драскам. Чувствайте се свободни просто да го подминете.
Днес се замислих за нещо. Или неща. Какво пък...

Чувствали ли сте се като последната дупка на кавала? Аз напоследък се чувствам точно така. Не съм наясно с нищо. Никой не говори и не споделя. Всеки си мълчи и си гледа в неговата паница. Близките ти хора ти се струват далечни, а далечните ти стават по-близки. Бремето да си супер емоционален е тежко. Или мислиш прекалено много, или.. просто изключваш. Странното усещане на неразбиране толкова нажежава жиците в главата ми, че наистина трябва да изключа. За да не гръмне бомбата и да не си прецакам нервите завинаги. Явно съм скучна компания, или на другите им е писнало. Не знам. Последната дупка. Да. Пак това чувство. Иска ти се в този момент да си друг човек, с друг живот и други навици, идеали. Старанието ти остава незабелязано, неотразено, без обратна връзка. Опасенията и тревогите ти остават нечути. Само "Спокойно, спокойно де!". Вътрешното ми чувство никога не ме е лъгало. Когато усещам, че нещо се руши.. обикновено след малко време пада с гръм и трясък.
Обвиниха ме, че съм най-големия песимист. Аз, която не спирам да се усмихвам, да вярвям, да помагам. Обаче в последно време май наистина се променям. Срещам стена, не мога да мина през нея. Съответно песимизмът става по-силен от оптимизма ми. Освен ако някой не се сети, че стената трябва да се събори. Но това няма да стане. Не и в този живот. Винаги ще съм някъде назад, колкото и да ми повтарят обратното. Приказките са лесни. Действията са трудни. Особено когато липсва подкрепата. Когато я поискам и за себе си.. всеки си я стиска.
Мисля, че днес, този проблясък паднал в мозъка ми помогна. И то много. No more drama, it's time for the real Yoana. Все пак, ако не аз - кой?! Никой. Каквото стане.. Кармата си знае работата. Затова, стискам зъби, преглъщам за пореден път, вдигам главата, усмихвам се и.. започвам. Какво пък.


6 коментара:

  1. Нямаш представа колко много това се отнася и до мен...

    Надявам се, че все пак ще се почувстваш по-добре скоро :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О да, като се вземеш в ръце няма как да не се почувстваш по-добре :)

      Изтриване
  2. явно това е някакво есенно състояние, споко, и аз съм така, но не съжалявам, че съм свръх емоционална и за миг:)

    ОтговорИзтриване
  3. "Приказките са лесни, действията са трудни" така, така. Наздраве за обърканите хора, явно сме цял клуб...

    Поздрави http://la-foienvous.blogspot.com/

    ОтговорИзтриване